margaret

Не знам тук ли им е мястото, ако не , изместете ги.
Песен за майката
Марко Ганчев
Прохожда чедото, прохожда
И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
Човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала
за близост не, а за раздяла.
Додето майката усети,
изтръгва й го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар Буквар.
Остава майката сама
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва.
Вълна на нова радост плисва
и първа дума пишат двама,
и то се знае, тя е “мама”.
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма…
Не знае тя, че рядко пише
синът зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
изтръгват й го от ръцете
казарма, работа, жени…
А пък жените са едни…

Сама при старите му книги
остава мама и реди ги.
Поплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.
И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда…

Ооооооооооооооооо Vague направо ме . Много е хубаво и всичко това май е истина .

Стиховете са прекрасни! Търсех нещо за предстоящите празници и се сетих за тях. Ето ви още две.
Мама
Василка Хинкова
Било е шумно и във нашта къща
и три деца са тичали по двора.
Сега тъй рядко у дома се връщаме,
отвикнали сме с мама да говорим.
Тя наште детски дрешки пази още,
за грижи те й спомнят и за радост,
до люлката прекараните нощи,
за безвъзвратно отлетяла младост.
Като гнездо леглото ни сега е празно.
Над него мама в рамка потъмняла
прибожда с габърчета снимки разни:
на син и дъщери, и внуци палави.
Когато вечер хората се сбират
и в къщите съседски шумно става,
пред снимките ни мама спира
и с нас до късно разговаря….


Закъсняло писмо
Станка Пенчева
Помниш ли-
падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи:” да пишеш”
Аз се обърнах – и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо-
сякаш за мен бе постлана земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато!

…Имаше някъде извори, скрити в горите,
имаше стари чешми със мъхнати корита
и езера, засияли сред каменни хребети-
с тая ръка исках всички води да загреба!
…Имаше някъде пътища с прах и талиш,
влакове имаше, дето със грохот пристигат-
как да не бързаш със пламнали бузи от вятъра,
щом като чака, пред тебе простряна земята!
…Имаше някъде други градчета и хора-
исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше време, нямаше време…
Мойте години се смееха, сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха…

Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила.

Малкото твое момиче сега е голямо-
тича след мене дете и нарича ме „мамо”.
Помня как първата, смешната крачка направи,
как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После – на пръсти се вдигна, вратата отвори,
после запита : „къде ли свършва просторът?”
Може би скоро ще кажа през сълзи :”Да пишеш!”
И ще си спомня и тебе, и голите вишни…

Твойта коса като зимните преспи и бяла.
Чакаш ли още?
Ето го моето писмо закъсняло.

Много са хубави

За теб мамо

Как става тъй, че все не стигат
за тебе мамо моите слова?
За другите творя поеми,
а тебе само с думичка една

описвам те и те римувам...
за да те има в бъдния ми ден,
когато старите тетрадки ще прелиствам
и ще чета какво съм писала за теб.

От всички страници такова вдъхновение
ще лъха, докато чета
и тръпнещото нетърпение,
теб в стихове да претворя...

О мамо, всеки стих за тебе
започва и завършва все така:
"Оставаш си една за мене,
най-ценна мамо на света!"

Прости за думите ми кратки,
прости за делничния стих,
прости, че липсваш в моите тетрадки.
Аз себе си на тебе посветих!

И не е нужно в рими да обличам,
това, което чувствам аз към теб.
Знам само, колко много те обичам
и как живота с тебе е по-лек.

Затуй, единствено и само,
заставам днес на колене.
За мен най-свята си ти Мамо!
Целувам твоите нозе!



МАЙКА

Константин Величков

Откога ни е родила
Без умора, всеки час,
Денем-нощем майка мила
Треперяла е въз нас.

Тя с млеко ни е кърмила,
Пяла ни е да заспим,
Първа тя ни е учила
Сладки думи да мълвим.

Колко нощи не е спала,
Кога болни сме били!
Колко често е плакала
Бог към нази да смили!

С какви скърби тя посреща
Всяка наша тегоба!
Каква радост тя усеща,
Щом за нази чуй хвалба!

Толкоз мъки е теглила
И награди тя не ще;
Едно иска майка мила:
Да я любим от сърце.



МАЙКА

Младен Исаев

Мамо!
Като тебе няма свято
Нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
Най-красивите цветя –
На света деца даряваш,
Нежни песни им редиш,
В люти студове ги сгряваш,
Над креватчетата бдиш.

Мамо!
Благославям твойто име,
Твоя образ мил и скъп:
По лицето ти любимо
Никога да няма скръб;
Никога сълзи да няма
В твоите добри очи,
Само радостта голяма
Като песен да звучи.



МАМА

Валери Петров

Косата на мама
Е светла и мека,
Ръката на мама
Е нежна и лека.

Тя много е мила
И много добра е,
Даже когато
не й се играе.

Но често до късно
Мама я няма –
Тя работи в нейната
Служба голяма

И само от работа
Ми телефонира,
Но това не ми стига,
То се разбира,

И истински хубаво
Е в нашата къща
Само когато
Тя от служба се връща

И погалва косата ми
С уморена ръка...
Когато порасна,
Ще направя така,

Че тя да не работи
През целия ден...
Или нека работи,
Но нещо при мен!




Заета мама


Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

Страхотни са!

Майко моя, нежна моя мила,
дето си ме, майчице,родила!
Нека те притисна до лицето,
нека те прегърна до сърцето
и опрян до топлото ти рамо,
да ти се призная, мила мамо,
с обич нежна и неповторима,
че си моя, майчице любима!

Страхотни са!Всяка жена,прочела тези стихове би се гордяла,че носи името МАЙКА!!!