За теб мамо
Как става тъй, че все не стигат
за тебе мамо моите слова?
За другите творя поеми,
а тебе само с думичка една
описвам те и те римувам...
за да те има в бъдния ми ден,
когато старите тетрадки ще прелиствам
и ще чета какво съм писала за теб.
От всички страници такова вдъхновение
ще лъха, докато чета
и тръпнещото нетърпение,
теб в стихове да претворя...
О мамо, всеки стих за тебе
започва и завършва все така:
"Оставаш си една за мене,
най-ценна мамо на света!"
Прости за думите ми кратки,
прости за делничния стих,
прости, че липсваш в моите тетрадки.
Аз себе си на тебе посветих!
И не е нужно в рими да обличам,
това, което чувствам аз към теб.
Знам само, колко много те обичам
и как живота с тебе е по-лек.
Затуй, единствено и само,
заставам днес на колене.
За мен най-свята си ти Мамо!
Целувам твоите нозе!
МАЙКА
Константин Величков
Откога ни е родила
Без умора, всеки час,
Денем-нощем майка мила
Треперяла е въз нас.
Тя с млеко ни е кърмила,
Пяла ни е да заспим,
Първа тя ни е учила
Сладки думи да мълвим.
Колко нощи не е спала,
Кога болни сме били!
Колко често е плакала
Бог към нази да смили!
С какви скърби тя посреща
Всяка наша тегоба!
Каква радост тя усеща,
Щом за нази чуй хвалба!
Толкоз мъки е теглила
И награди тя не ще;
Едно иска майка мила:
Да я любим от сърце.
МАЙКА
Младен Исаев
Мамо!
Като тебе няма свято
Нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
Най-красивите цветя –
На света деца даряваш,
Нежни песни им редиш,
В люти студове ги сгряваш,
Над креватчетата бдиш.
Мамо!
Благославям твойто име,
Твоя образ мил и скъп:
По лицето ти любимо
Никога да няма скръб;
Никога сълзи да няма
В твоите добри очи,
Само радостта голяма
Като песен да звучи.
МАМА
Валери Петров
Косата на мама
Е светла и мека,
Ръката на мама
Е нежна и лека.
Тя много е мила
И много добра е,
Даже когато
не й се играе.
Но често до късно
Мама я няма –
Тя работи в нейната
Служба голяма
И само от работа
Ми телефонира,
Но това не ми стига,
То се разбира,
И истински хубаво
Е в нашата къща
Само когато
Тя от служба се връща
И погалва косата ми
С уморена ръка...
Когато порасна,
Ще направя така,
Че тя да не работи
През целия ден...
Или нека работи,
Но нещо при мен!
Заета мама
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
|
ако не , изместете ги.
.
